Февруари

Празничната трапеза: Основното ястие по стар български обичай е пълнена кокошка. Прави се и пита. (Рецепта за пита вижте в края на статията)

В православния календар на 1-ви февруари се чества Свети Трифон.

Св. Трифон е един от най-славните светци-лечители. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17г той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но следващият император - Декий Траян се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени християни да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който бива посечен с меч.

В народния календар Свети Трифон се счита за пазач на лозята. На този ден се изпълняват редица ритуали. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване”.

След това всички се събират и избират „царя на лозята”. Едва тогава започват тържествата. „Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.

Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с „Амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически по тип действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула - диалог, между скрития Трифон и друг, който го търси. В Скопско заедно със светената вода носят и пепел, за да не "изпръхнува" гроздетто - т.е. да е едро. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета - плашат ги с брадви и ги наричат: Ако не раждаш - ще те посека. В Неврокопско изкопават дупка в средата на лозето и в нея закопават светената вода - да не бие град.

Рецепта за "зарезанска" пита: необходими продукти - 1/2 кг брашно, 1 чаена лъжичка сол и 1 ч.л. мая. В по-широк и дълбок съд се поставя брашното, а в него се прави трапче, в което се слагат солта и маята. Трапчето се пълни с хладка вода и се чака 5-10мин докато се разтворят. Добавя се по малко на етапи още хладка вода и се месва непрекъснато с едната ръка (обърква се брашното с водата), а с другата - се добавя водата. Ако сте прекалили с водата - добавете по малко брашънце. Ако не е меко тестото - добавете мъничко вода. Тайната на замесването е - да се добавя по малко вода и да се меси непрекъснато, следейки за консистенцията на тестото (трябва да остане меко). След като се замеси (прави се в съда в който сме почнали с брашното) тестото се покрива и оставя да втаса (около 3-4 часа - докато започне да образува шупли). Междувременно, може да го понамесим 2-3 пъти по за 1-2 мин. Колкото повече се меси тестото, толкова по гладко става и толкова по-хубава е питата. Накрая, тестото се намесва и се оформя пита, която се оставя за 30 мин пак да втаса. Питата се изпича и след като е готова, се завива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората й.

Обредна трапеза: Петел сварен цял или сготвен с булгур на яхния. Зелникът се прави от булгур и сирене. За пиене се подготвя подсладено “греяно” вино, подправено с парлив и черен пипер.

Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение господне, Петльовден - с тези имена е известен 2 февруари.

Според народния календар, Петльовден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби.

Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари.

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък през турско време – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч - Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Подготовката за петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, и втори за петльовден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, "но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят"; с кръвта, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.

Според православния календар, на 2 февруари е Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога.

Рецепти от празничната трапеза за този ден: Зелник, Кравайчета, Тиганици, Пресни питки, Три вида гозби от петел: петел с ориз, петел с кисело зеле, петел с каша

Зелник Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200 г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара. Към брашното се добавя водата, солта, оцета и олиото. Омесва се тесто, от което се разточват 5 кори: три са еднакви, една е най-малка, а друга - най-голяма. Най-голямата се разстила на намазаната с олио тава, като краищата и висят отвън. В средата се поставя плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малката кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори и се поръсват с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира отгоре. Пече се в силна фурна.

Кравайчета Продукти: 500 г брашно, 150 мл прясно мляко или вода, 5 яйца, 10 г сол, сусам. Брашното се пресява в дълбок съд и в средата му се прави кладенче, в което се слагат солта, яйцата и се сипва на малки порции слабо затопленото мляко или вода. Замесва се тесто, от което се оформят малки, кръгли, отворени от едната страна кравайчета. Отгоре се поръсват със сусам и сол и се пекат в умерена фурна.

Тиганици Продукти: 200 г брашно, 6 яйца, 150 мл олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар. Яйцата се разбиват добре и към тях се прибавят последователно настърганото сирене и брашното, така че да се получи каша. Мазнината се нагорещява и в нея с лъжица се пуска от кашата, като получените тиганици се пържат до златисто от двете страни. Изваждат се с вилица и се сервират със сирене или поръсени със захар (полети с мед).

дина, изпълнили присъдата. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран /минзухар/. Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението й се възстановило и тя видяла блестящия цвят на цветето.

Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за Ден на свети Валентин. И до днес хората показват своята привързаност и любов един към друг, като изпращат на този ден картички и цветя на своите любими.

В народния календар денят на Свети Валентин е празника на влюбените. На този ден се спазват редица обичаи и традиции в чест на Св. Валентин. Най-важната от тях е да се правят подаръци на любимите. Празникът не присъства в православната традиция, но неговият красив смисъл напоследък го наложи и у нас.

Първата традиция е: мъжът да подарява цветя. Втората традиция е: цветята да са обагрени в червено. Този цвят е всепризнат символ на любовта. Класическата емблема на този ден са червените рози. Те, според легендата, са се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху розов храст и кръвта й обагрила листенцата им в червено. Ако пък вашият подарък не е цветя, то той трябва да е с червена опаковка. Третата традиция е: подаръкът да бъде сладък. Така, че към цветята обикновено се прибавя кутия бонбони, или шоколад. Четвъртата традиция е: подаръкът да е с формата на сърце. Може и просто да се залепи изрязано от червена хартия сърце. Притежателите на по-богата фантазия приготвят и "валентинки” с любовно признание. Едно от най-разпространените пожелания е: 'Нека всеки ден от годината бъде за вас ден на влюбените!'

Aкo имате време и интерес да разберете повече за Свети Валентин, може да посетите статията "Свети Валентин, Църквата и любовта " на линка www.pravoslavie.bg

„Народе????”

Фраза написана в края на тефтерчето на Левски. Какво е искал да ни каже Апостолът? Упрек? Разочарование? Или израз на положителна емоция? Срещат се различни тълкувания, които най-често изразяват двете крайности - вменяват ни вина или ни реабилитират напълно.

Истината, много често, не е толкова крайна, нито пък толкова скрита. Левски просто ни пита, провокира, кара ни да се замислим. Обръща ни вниманието към нещо, винаги актуално и важно. Свобода и независимост. От енергото и топлофикацията. От тъпите правила в едно мутренско общество. От алчността, която погубва Природата. От кича в културата и нравите. От тази или онази велика сила ... И прочие и прочие свободи и независимости.

Дяконе, благодарим ти за всичко, което си направил за нас. И най-вече за това, че ни подсещаш непрекъснато да се замисляме.

Васил Иванов Кунчев – Левски Роден на 18 юли 1837 година в Карлово - Загива на 18 февруари 1873 край София

Известен като Васил Левски и Апостола на свободата. Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Левски е един от ония политически мъже, който още приживе с идеи, смелост и деятелност, с единство на думи и дела - печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.

Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век.

Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото.

Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен “Апостол на българската свобода” и синоним на политическия и нравствен идеал на българина.

Мисли на Левски:

"Дела трябват, а не думи" "Всеки, каквото заслужи, да му се напомня" "Ако ли от нийде не иде помощ, работата си е работа" "Трябва да бързаме, няма кой да ни чака" "Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско" "Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си!" "...времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме" "На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени" "Гледай народната работа повече от всички други, повече и от себе си да я уважаваш" "Без изпит не е приет никой" "Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре" "Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате." "Всичко се състои в нашите задружни сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия" "Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение." "От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е…".

Забележка: Обесването на Васил Левски - 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил, твърдят историците. На повечето места в страната обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на погрешно наложената дата и причината за това е в непознаването на календарите. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни.

За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).

Рожденната дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно - 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски - 6 февруари 1873 г. по стар стил се отбелязва грешно на 19 февруари, а не както трябва да бъде на 18 февруари.