Септември

1септември Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора бедни и прости. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада.

Още от това време той бил призован от Бога за подвижнически живот.

Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма на молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание и въодушевление църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се усърдно. Душата му участвала в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.

Иисус Навин ("Иахве помага") е вожд и военачалник на еврейския народ, помощник и приемник на св. пророк Мойсей Боговидец, живял в XIII в. преди Христос. Иисус Навин е завоювал Обетованата земя и в нея въвел еврейския народ.

Чрез него Господ е явил велики чудеса.

Свещеното Писание на Стария Завет разказва, че Иисус Навин е преминал с целия народ река Йордан като по сухо, защото реката "спря и стана като стена" - така както пр. Мойсей преминал Червено море (Нав. 3:14-17; Изх. 14).

Иисус Навин е видял лице в лице вожда на безплътните сили Архистратиг Михаил (Нав. 5:13-16) и със звука на тръба е разрушил стените на обсадения от израилтяните град Йерихон (Нав. 6).

По време на сражение с неприятеля, по Божия воля "слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си (Нав. 10:12-14).

Като въвел народа си в Обетованата земя, Иисус Навин я разделил по жребий между дванадесетте израилски колена и мирно починал в 1256 г. на 110 годишна възраст (Иоан. 24:1; 28 и следв.), като заповядал на народа си да пази Мойсеевия закон. Всички тези събития са изложени в Книгата Иисус Навин (глави 3, 5, 6 и 10), която влиза в състава на Библията.

Поверието гласи на този ден да не се дава нищо назаем.

Именници: Симеон, Симеонка,Симона, Симо, Симон, Мона, Мончо, Моньо

5септември

Именници: Елза, Елисавета, Захари, Захарий, Захаринка, Изабела, Светлозар

Ден на Съединението между Княжество България и Източна Румелия /

Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев....

8 септември

На 8 септември честваме Въведение на Пресвета Богородица, наричан още малка Богородица. Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква. На днешния ден майката на Иисус Христос е родена и три години по-късно е въведена в Храма.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на Света Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка - Йоаким и Ана станали родители на пресвета Богородица.

Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество. Той също се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

Именници на днешния ден са тези, които празнуват на Голяма Богородица: Мария, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина, Панайот

14 септември

Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.

Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.

Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш".

Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.

През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.

През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.

След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.

В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.

Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.

Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

Именници: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри

17 септември

Църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите и не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

Именници: Вера, Вяра, Надежда, Любов

22 септември

На този ден през 1908 г. при изключително тържествена обстановка в историческата Иван-Асенова църква “Св.Четиридесет мъченици” и на старопрестолния Царевец е обявена независимостта на България.

На този ден преди 94 години пред развълнуваното множество кънтят мощно камбаните и ехти топовният салют.

На този ден е обявена Прокламацията за българската независимост, един естествен успешен завършек на продължителен период на български борби за независимост, за самостоятелно държавно съществуване.